Промени в Търговския закон, целящи ограничаване на злоупотребите с фирми и фирмено имущество

Вследствие зачестилите сигнали, подадени към правосъдното министерство, касаещи, така нареченото присвояване на фирми, и с цел опростяване и ускоряване на информационни обмен в Търговския регистър, в закона бяха направени редица промени, които са обект на разглеждане в настоящия материал.

Основна цел на извършените промени е да се осигури правна защита на информацията, касаеща фактите и обстоятелствата, свързани с управлението на фирмите, регистрирани в България и статута на техните собственици и управители. С промените се цели обособяване на благоприятни условия за стартиране на търговска дейност в България, като се гарантира превенция на неправомерното присвояване на фирми и бързото изясняване на възникнали спорове, както и тяхното разрешаване.

Кои неправомерни практики наложиха промените в Търговския закон?

търговски законКакто вече споменахме, присвояването  на фирми принуди българския законодател да внесе някои промени в Търговския закон, които да направят невъзможно прилагането на тези порочни практики. Неправомерните действия, водещи до промяна на собствениците или управителите на дружества се извършваха с цел разпореждане с фирменото имущество (недвижими имоти и финансови активи) без знанието на реалните собственици.

С промените в закона влиза в сила по-прецизна форма на легитимиране, при заявяване на права и обстоятелства, касаещи дадено дружество, като например: изискване за едновременно удостоверяване на подпис и съдържание на документ, като при нотариуса, извършил заверката остава копие от документа – практика, позната от пълномощните за разпореждане с имоти. Наличието на екземпляр от оригиналния документ ще направи възможно решаването на евентуални спорове и ще помогне за разкриването на нарушителите с последващи наказателни действия.

Кои са фактическите промени в Търговския закон и от кога влизат в сила?

Промените в закона, с които се цели възпрепятстване на нарушенията, касаещи представяне на недействителни документи и злоупотреби при вписване на партидите на търговците в Търговския регистър влизат в сила от 30.12.2016 г. Корекциите касаят главно съдружниците в капиталовите дружества от типа ООД, макар да остават валидни за всички търговци – ЕТ, ЕООД, АД и т.н.

Промените разглеждат:

Чл. 15 от ТЗ – предвижда се, заедно със задължителните в момента заверки на подписите на страните, едновременно да се извърши и нотариална заверка на самият документ. Текстът разглежда конкретно договорите за прехвърляне на търговски дружества.

Чл. 129 от ТЗ – касаещ прехвърляне на дружествени дялове (прехвърляне на фирми). Той сочи за необходимо, освен задължителната към момента нотариална заверка на подписите на лицата, сключващи договора, да се направи също нотариално удостоверение на съдържанието на документа (договора), с който се извършва прехвърлянето на дружествени дялове, както и на съдържанието на протокола от Общото събрание на съдружниците, на което е взето решението за прехвърляне на дяловете на дружеството.

Третата промяна касае протоколите от Общото събрание на съдружниците. Измененията в закона налагат те да бъдат заверявани от нотариус едновременно със заверките на подписите на всички съдружници, взели участие в Общото събрание. На заверка подлежат протоколите от Общото събрание на ООД, провеждани с цел:

  • Приемане и изключване на съдружници;
  • Придобиване и отчуждаване на фирмени имоти;
  • Назначаване/смяна на управител на дружеството.

Допуска се, че промените в Търговския закон ще подобрят състоянието на вътрешния ни пазар и ще повишат финансовата стабилност и икономически просперитет, осигурявайки правна защита на интересите на българските търговци. Самите промени, от друга страна не причиняват особени затруднения на стопанските ръководители и собственици на фирми, но в същото време им дават значителна сигурност и спокойствие.