Наемане на лица, поданици на страни извън ЕС

Какви действия е необходимо да предприеме един работодател, в случай че желае да наеме на работа служител, който е поданик на държава не-членуваща в Европейския Съюз, и кои са документите, които той следва да подготви?

Чуждите граждани, които са поданици на страни не членуващи ЕС, ЕИП или на Швейцария са обект на разрешителен режим, когато се касае за престой и работа в нашата страна. Това се дължи на синхронизацията между българското и европейско законодателство, извършена след присъединяване на България към Обединена Европа.  Основните нормативни актове, разглеждащи правото на пребиваване и работа на граждани на трети страни са:

  • Закон за насърчаване на заетостта;
  • Наредба за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в РБ;
  • Закон за чужденците в РБ.

Поданиците на упоменатите държави имат право на работа в нашата страна в качеството си на наети лица, съобразно валидните трудово-правни отношения или в качеството си на командировани служители в съответната структура.  Необходимите документи за целта са:

  • Единно разрешение за пребиваване и работа;
  • Синя карта на ЕС за високо квалифицирани кадри.

работник ЕСРаботодателят от българска страна или дружеството, приемащо командирован чуждестранен служител са задължени да поискат от Агенцията по заетостта разрешение за работа (или упражняване на висококвалифициран труд) в полза на лицето, което възнамеряват да наемат, като това трябва да се случи преди фактическия ангажимент.

Освен това, кандидат-служителят се нуждае също от виза за дългосрочно пребиваване в страната или ‘’Синя карта на ЕС’’, които се издават от службите за административен контрол на чуждестранните граждани. Последните изменения в българското имиграционно законодателство дават възможност, позволението за упражняване на дейност да присъства в Единното разрешение за пребиваване и работа в страната, като по този начин отпада нуждата то да се издава като отделен документ. Същото се отнася и за, така наречената ‘’Синя карта на ЕС’’, касаеща наемането на висококвалифицирани служители от трети страни.

Факторите, които работодателят от българска страна трябва да вземе предвид преди да отправи покана за работа към чуждестранен служител, гражданин на страна извън ЕС са следните:

  • Датата, на която се планира чуждестранният служител да бъде назначен в нашата страна трябва бъде предварително избрана, така че преди лицето да започне работа, то да разполага с необходимите за целта позволителни документи.
  • Трябва да се обърне внимание и на това, дали семейството на наетия служител ще го придружава в нашата страна, както и да се определят сроковете, в които се очаква това да се случи.
  • Българският работодател трябва да се информира за правото (или липсата на такова) на потенциалния си служител да осъществи предварително (опознавателно) посещение в нашата страна. Това право е в сила, когато лицето е с гражданство, позволяващо му безвизов престой в България.
  • Работодателят трябва да определи също от какъв тип разрешение се нуждае потенциалният чуждестранен служител, в зависимост от длъжността, която ще изпълнява. Позволението може да се издаде единствено за упражняване на дейност, за която законът не изисква българско гражданство. Когато става въпрос за висококвалифициран служител, работодателят следва да извърши проверка дали квалификацията на лицето попада в списъка с регламентирани професии или се налага признаване на правоспособност, за да може служителят да упражнява съответната професия в нашата страна.
  • Налице е изискване за спазване на така нареченото ‘’съотношение 1:10’’, според което работодателят трябва да е имал наети поне 10 български служители или граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария, изпълняващи съответната длъжност в предходните 12 месеца, за да може да кандидатства за позволение за работа в полза на гражданин на трета страна. В списъка влизат също служители с привилегирован имиграционен статут, като например роднини на граждани на ЕС или лица с право на убежище в нашата страна. Тъй като това изискване може да се окаже спънка за новофункциониращи дружества, обвързани с международни корпоративни групи, е възможно те да поискат специално разрешение от Министъра на труда и социалната политика.
  • Когато се касае за трудово-правни отношения, включително при наемане на висококвалифицирани служители, българският работодател е задължен да проведе пазарен тест в срок от поне 15 дни, с който да покаже, че е невъзможно да намери достатъчно квалифициран български специалист, който да заеме въпросната длъжност, предлагана на чуждестранното лице. Пазарният тест протича паралелно на две нива:
  • Като се обяви вакантната позиция в бюрото по труда;
  • Като се публикува обява за работа в печатни и електронни медии, включително в интернет.

Не е необходимо провеждане на ‘’Пазарен тест’’, когато се касае за вътрешно корпоративно прехвърляне на висши ръководни кадри или експерти с тясно специализирани познания, свързани с международно позиционирана структура.

Необходими документи:

В зависимост от основанието за кандидатстване за право на наемане на чуждестранен служител от страна изън ЕС, българският работодател е задължен да подготви следните документи:

  • Удостоверение за проведен пазарен тест и анализ на резултатите от него;
  • При вътрешно корпоративно прехвърляне на кадри, българският работодател следва да удостовери принадлежността на своята структура към международната корпоративна групировка;
  • Да докаже, че е налице необходимост от специалисти със специфични познания, когато се касае за командироване на чуждестранен служител.

Лицето, подлежащо на наемане следва да удостовери, че притежава необходимите ценз, образование и опит за поста, на който ще бъде назначен и да предостави документи, доказващи неговия стаж в структурите на международната групировка.

Кога е налице незаконно наемане на гражданин на трета страна?

Визите за краткосрочно пребиваване тип ‘’С’’ или, така наречените бизнес визи не могат да изпълнят функцията на разрешително за работа в нашата страна. Многократното искане на такива визи от страна на работодател, с цел легитимиране престоя и работата на чуждестранен служител в България е незаконно и подлежи на строго наказание, което се налага както на наетото лице, така и на неговия работодател от българска страна.

Лица, пребиваващи и работещи в страната, възползвайки се от правото си на безвизов престой (основно поданици на САЩ) също извършват нарушение, когато изпълняват служебните си задължения преди да са придобили виза за дългосрочно пребиваване и позволително за работа в България. В този случай са валидни същите санкции.

Кои са привилегиите при наемане на квалифицирани чуждестранни специалисти ?

Специалистите с висока квалификация и специфични познания в областта, в която са наети се ползват със специални привилегии при получаване на разрешително за пребиваване и работа в нашата страна под формата на значително по-облекчена процедура, например:

  • Не се изисква провеждане на пазарен тест, когато се касае за вътрешнокорпоративно прехвърляне, при спазени определени условия;
  • Отпада изискването да се спази съотношението 1:10 при кандидатстване за Единно разрешение за пребиваване и работа тип ‘’Синя карта на ЕС’’, когато се касае за висококвалифициран служител;
  • Агенцията по заетостта може да издаде разрешително с по-дълъг срок на валидност;
  • Значително по-кратки административни срокове за разглеждане на документите.

Какъв е срокът на валидност на разрешението за работа и какъв е режимът при неговото подновяване?

Максималният срок, в който разрешителното за работа е валидно е една година, а максималният период, за който то може да се удължи е три години. Разрешителни с валидност над максималният срок се издават единствено на висши ръководни кадри в рамките на вътрешен трансфер в международни корпоративни структури.

Когато се касае за командировка на чуждестранен специалист, подновяването на разрешението е възможно само при форсмажорни обстоятелства. Наличието на такива се констатира и потвърждава от Агенцията по заетостта.

Основанията за продължаване на издаденото разрешение за работа следва да са същите, както при първоначалното кандидатстване, без да е прекъсвана съответната заетост. Това е условието, с което българският работодател или приемащо дружество трябва да се съобразят, когато кандидатстват за удължаване на срока, в който чуждестранен служител може да работи легално в нашата страна. Например, ако при първоначалното кандидатстване е проведен пазарен тест за съответната позиция, такъв следва да се проведе отново при удължаване на позволителното.

Препоръчително е документите за продължаване на разрешителното за работа и престой в България да се внесат поне два месеца преди изтичане на тяхната валидност, като първо се подновява позволителното за работа, след което, въз основа на удължения срок за работа се подновява и позволителното за престой в страната. Документите, с които се кандидатства за удължаване на позволителното за работа е необходимо да се внесат за разглеждане най-малко един месец преди изтичане на срока, в който е валиден.

Когато се касае за висококвалифицирани специалисти, Агенция по заетостта може да издаде позволително с първоначална валидност до 3 години. Тази привилегия спестява нуждата от ежегодно подновяване, при липса на промяна в първоначалните основания за кандидатстване. С отпадане на тази процедура остава единствено изискването за подновяване на издадената ‘’синя карта на ЕС’’, което се извършва от Дирекция ‘’Миграция’’ или нейни териториални структури.

Доколко разрешителното за работа в България касае семейството на чуждестранния служител?

Позволителното за работа, включително в случаите, когато е част от Единното разрешение за пребиваване и работа в страната е персонален документ, валиден единствено за посочените в кандидатурата: работодател, позиция, длъжност и срок. При спазване на дадени условия, когато се касае за високо квалифициран специалист е допустима смяна на работодателя. Като персонален документ, разрешителното за работа не е валидно и за членовете на семейството на въпросния чуждестранен служител.

Каква продължителност може да има процедурата по издаване на разрешително за работа и каква е цената на един такъв документ?

Учредяването на имиграционния статут на един чуждестранен служител, гражданин на страна извън ЕС е дълъг процес, изискващ не малко време, труд и подготовка на необходимите документи. Чуждестранните документи, които българските държавни органи трябва да признаят за валидни следва да получат български превод, извършен от заклет преводач, както и легализация от Министерство на външните работи на тези, подлежащи на подобна процедура.

В голяма част от случаите документите, подлежащи на легализация от Министерство на външните работи трябва да разполагат с апостил, а понякога процедурата е дори по-сложна и тромава.

Получаването на Единно разрешение за пребиваване и работа в България, в това число и виза за дългосрочно пребиване може да отнеме от 3 до 5 месеца, като този срок включва и подготовката на нужните за целта документи. При наемане на висококвалифицирани кадри, срокът е малко по-кратък – до 2-3 месеца.

Цената на процедурата също не е съвсем ниска. Държавните такси, покриващи издаването на разрешително със срок на валидност 1 година варират от 1100 до 1400 лв, като тази сума не включва разходите, свързани с подготовката на документите, като нотариални заверки, преводи, легализация и т.н.